ПТИЦИ
Южни птици над мене се спущат –
търсят място гнездо да сплетат...
Аз не съм ни дърво, нито къща
как ще могат във мен да гнездят?
Чуйте пролетни, прелетни мои!
Ето дланите, пълни с храна
и очите ми – топли покои,
и косите – със дъх на жита.
Слезте, вземете ги и полетете,
песните само във мен оставете!
| © Мария Шандуркова, януари 2015
|
|
ПТИЦЫ
Вьются птицы надо мной перелётные,
ищут место для гнездовья надёжное.
Но не дерево, не дом я, не пристанище –
на земле уютных мест да не сосчитано.
Посмотрите мне в ладони, корма полные,
и в глаза, что всех теплом успокоят вас.
волоса мои – колосья пшеничные,
источают запах поля бескрайнего.
Вы возьмите себе, птицы, все сокровища,
да оставьте мне мелодию вечную...
| Перевод с болгарского © Александр Князев, 23.01.2019, 23:01
|
|
Примечания
перевод © Alexandre Nikolaevich Kniazev. Текст © Мария Шандуркова.
|
Это произведение опубликовано на Wikilivres.ru под лицензией Creative Commons и может быть воспроизведено при условии указания авторства и его некоммерческого использования без права создавать производные произведения на его основе.
|