* * *
Когда-нибудь – на склоне лет –
начнём писать воспоминанья,
и в душу вновь прольётся свет
земной любви и обожанья.
И в памяти возникнут вновь
давно забытые мгновенья,
когда в висках стучала кровь
и места не было сомненью.
Мы вспомним нежное тепло
друзей, безвременно уснувших –
и на уставшее чело
падёт тень грусти дней минувших....
Но все надежды и мечты,
что также юношей питают,
разгладят старые черты
и не растают, не растают!!!
| © Александр Князев, 12.11.2003, 5:30
|
|
* * *
На дните в края някой ден
ще почнем спомени да пишем,
душата радост ще огрей,
по любовта ни ще въздиша.
И ще се върнат в паметта
отдавна мигове живени,
когато в нас кипя кръвта,
за всичко бяхме устремени.
Ще спомним нежна топлина,
приятелите, що ги няма -
в умора ще склоним чела
под сянката на скръб голяма.
Надежди всички и мечти,
на юношите тъй присъщи,
отново в старите черти
ще се завърнат пак насъщни!!!
| Превод: © Мария Шандуркова, 7.03.2019 г., 14:40, Димитровград
|
|
Примечания
© Alexandre Nikolaevich Kniazev. © Мария Шандуркова, Превод.
|
Это произведение опубликовано на Wikilivres.ru под лицензией Creative Commons и может быть воспроизведено при условии указания авторства и его некоммерческого использования без права создавать производные произведения на его основе.
|