ПОЗДНЯЯ ВСТРЕЧА
Твоих не отрицаю я успехов,
Карьеры, достижений и ума,
Пусть путь твой без изгибов, поворотов,
И радуюсь за это я сама.
Мне не взлететь до твоего полёта,
Кружат над головой туман и мгла,
И не вернётся светлое к нам лето,
Остались в прошлом чувства и слова.
Как больно, как в разлуке обречённо,
А хочется быть близкой и любить!
Жизнь кровоточит на две рассечёна,
И нет пути нас вновь соединить!
| перевод © Александр Борисов, 6.11.2013
|
КЪСНА СРЕЩА
Не искам да отричам нищо твое –
успехите , кариерата, домът
и пътя ти без никакви завои,
и бляскавата радост на умът.
Не мога да достигна твоя полет –
мъгли и облаци кръжат над мен,
не ще се върне светлата ни пролет,
останала на миналото в плен.
Как болно е да си така далечен,
до мен застанал, близък и любим!
Животът ни кьрви на две разсечен
и няма как да го съединим!
| 2004 г. © Мария Шандуркова
|
Примечания
© Мария Шандуркова. © Александр Борисов, Перевод.
|
Это произведение опубликовано на Wikilivres.ru под лицензией Creative Commons и может быть воспроизведено при условии указания авторства и его некоммерческого использования без права создавать производные произведения на его основе.
|