|
Бабини приказки
В зимна вечер зад дворове
разлудувана тълпа,
ний през преспи и стобори
към дома се мъкнем пак.
Щом омръзнат ни шейните,
в къта сядаме на крак,
баба шепне в тъмнините
случки за Иван-глупак.
Нощ е вече. Ний стоиме
притаили дъх и слух.
Мама вика ни да спиме,
всеки прави се на глух.
Стига приказки.В леглата!
Ех, а как сега да спим?
Мир не дават ни словата,
всички викат до един.
Гледа баба, уж се кара:
«Чак до утре ли ще бдим?»
Друго ний какво да правим? –
Говори ни, говори!
| Превод: © Мария Шандуркова, 1981 г., Димитровград
|
|
Бабушкины сказки
В зимний вечер по задворкам
разухабистой гурьбой
по сугробам, по пригоркам
мы идём, бредём домой.
Опостылеют салазки,
и садимся в два рядка
слушать бабушкины сказки
про Ивана-дурака.
И сидим мы, еле дышим,
время к полночи идёт.
Притворимся, что не слышим,
если мама спать зовёт.
Сказки все. Пора в постели.
Ну, а как теперь уж спать?
И опять мы загалдели,
начинаем приставать.
Скажет бабушка несмело:
«Что ж сидеть-то до зари?»
Ну, а нам какое дело, –
Говори да говори.
| © Сергей Есенин, 1914
|
|
Примечания
Публ.: Сергей Есенин. ПОЭЗИЯ / Превод на български език: Мария Шандуркова. - Габрово, Болгария: Луна, 2016. - с. 14
© Сергей Александрович Есенин. © Мария Шандуркова, Превод.
|
Это произведение опубликовано на Wikilivres.ru под лицензией Creative Commons и может быть воспроизведено при условии указания авторства и его некоммерческого использования без права создавать производные произведения на его основе.
|